Това беше една от фундаменталните истини, прозвучали в дискусиите на тазгодишния форум „Българска граматика“ (26.10.2017 г.), който беше посветен на интердисциплинарността в изследванията на българския език – една много широка и плодотворна тема. Така доц. Петя Бъркалова (ПУ „Паисий Хилендарски“), лектор и разгорещен участник в лингвистичните „спорове“, обобщи една от темите на дискусията за кодификацията и „прегрешенията“ на кодификаторите спрямо българското общество, спрямо узоса и нормата и допълни, че научният продукт на филолозите е знанието и духовността на хората.
А в докладите имаше социолингвистични, психолингвистични, когнитивистки, лингвоантропологични и други лингвистични пристрастия.
И тази година на ставащия вече традиция Форум присъстваха много българисти и посветили се на лингвистиката специалисти от България и чужбина.
Лекторите в сутрешната сесия съсредоточиха интереса на публиката върху експерименталните изследвания. Интересните заключения бяха свързани и с някои важни изводи:
Всяка хипотеза трябва да бъде формулирана така, че да подлежи на опровергаване: това е в основата на успеха на лингвистичния експеримент. (проф. Мила Димитрова-Вълчанова, Норвежки научно-технологичен университет)
Психолингвистичният експеримент на понятията ден и нощ показва, че архетипът на българите е нощ, за разлика от западноевропейските нагласи, където архетипът е ден. (проф. Енчо Герганов, Нов български университет)
Диктатурата на кодификаторите в триадата узус–норма–кодификация. (акад. Михаил Виденов, Българска академия на науките)
Това са само представителни акценти, които се надяваме да привлекат интереса към този важен и много интересен форум, който тази година беше организиран от Института за български език при БАН и Катедрата по славянски езици на Софийския университет.
Много бяха идеите, обменени и споделени в Големия салон на Института. Още повече бяха идеите, които се родиха по време на обсъжданията.
Следобедната сесия също създаде творческа атмосфера. Вехбие Алиева (Великотърновски университет) сподели мнение за това, как интердисциплинарността може да допринесе при изследването на билингвизма. Красимира Петрова (Софийски университет) представи метода на пиктограмите в изследването на концепти. Ангел Ангелов (Софийски университет) изнесе доклад за думите като социолингвистични маркери. Красимира Алексова (Софийски университет) представи няколко метода за обработка на емпирични социолингвистични данни. Презентацията на Елисавета Балабанова (Университет по библиотекознание и информационни технологии) беше посветена на интердисциплинарен подход за идентифициране на изречения с участието на адюнкти и вметнати конструкции с помощта на XPath – език за търсене в XML документи.
Във втората дискусионна сесия доц. Петя Бъркалова говори за математическата обработка на лингвистичните данни: математическият модел на изречението е вид структурографска картина, която отваря път към емпирични открития. По нейно мнение в българското училище граматиката може да се изучава и чрез лингвистични задачи, разработени като грамъргеймс, по този начин ще се привлече интересът на учениците към изучаването на родния език. Също така тези граматични игри биха могли да помогнат за преодоляване на проблемите при деца с трудности при усвояването на езика, та дори и при възрастни хора с деменция.
Авторката завърши с тезата, че мелодията и ритмиката на езика са всъщност мелодията и ритмиката на народната песен: между тях има дълбока взаимовръзка.
В резгорещените спорове се чуха обвинения към българската лингвистика, която била подражание на чуждите модели без възможност за интеграция. В крайна сметка участниците във форума се обединихме около идеята, че хуманитарното знание е от обществена полза и задача на филологическото знание е да фокусира общественото знание.