Доц. д-р Мария Душкова: Чуждият език е средство за заимстване на най-добрия пример
Ползването на чужди езици отваря нови врати и нови светове. За всички нас, преподаватели и студенти, допирът с чуждия език разширява кръгозора ни, запознава ни с други култури и с хора с манталитет, различен от нашия, което, от своя страна, ни помага непрекъснато да се променяме. Опознаването на други образователни системи е незаменим опит, допринасящ за усъвършенстването ни, време, през което се създават и едни от най-ценните приятелства за цял живот.
Чуждият език е средство за непрестанно обогатяване, за опознаване на света около нас, но и за себепознаване, защото ни помага да почерпим опит, да заимстваме най-добрия пример и ако е възможно, да го приложим в нашия живот.
Изказвам специални благодарности на ст. преп. д-р Цвета Луизова-Хорева и на ст. преп. Жана Кръстева, както и на всички колеги от Центъра по езиково обучение, за възможността да почерпя опит от невероятния им професионализъм и вдъхновение от нестихващия им ентусиазъм.
Доц. д-р Любомир Караджов: Вашият труд приобщава към общочовешки ценности, уеднаквява национални особености и подтиква към взаимно разбиране и доверие!
Не крия, че съм впечатлен и дори развълнуван от богатата история на Катедрата по чужди езици към УХТ. Като журналист с повече от 1400 часа телевизионни предавания на живо, както ме представи пред вас уважаваният колега Тенчо Дерекювлиев, зная как да премълча реплики или да скрия емоции. В този ред на мисли, щом споделям с вас вълнението си, вярвайте, че то е напълно искрено и неподправено.
Аз съм доцент по PR в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и когато мислих какво да бъде моето изказване, се опитах да обединя тържествения повод с предмета на моята преподавателска дейност и личната ми съпричастност към него в качеството ми на филолог.
PR-ът, колеги, не е нищо друго освен комуникация, която цели осъществяването на отношения на доверие, разбиране и сътрудничество между институцията и нейните аудитории. Оказа се, че едно от най-сериозните предизвикателства е да се обори разпространеното усещане, че изпълнението на преките задачи е достатъчна гаранция за една институция тя да получи максималното ниво на обществено доверие и признание.
Разбира се, това не е така.
Опитах се да прехвърля тези мисли на полето на уважавания от мен Университет по хранителни технологии (моят баща го е завършил и макар и под друго име, аз съм чувал за този ВУЗ от най-ранно детство). Дадох си сметка за армията от висококачествени технолози, специалисти и учени, излезли от университета в годините на неговото съществуване. Научният потенциал на УХТ е признат далеч зад границите на България. Всичко това е наистина много, но…не е всичко, което УХТ е направило за себе си, за Пловдив, за страната.
Има и още нещо, много важно, много съществено и – струва ми се – не толкова оценено, а то е със силни социални, политически и емоционални валенции.
Говоря за стотиците възпитаници на УХТ от чуждите страни, които десетки години наред, за да учат специалностите си, преди това са учили българския ни език. С него те са разбрали нас, страната ни, обичаите ни, културата и живота ни. Благодарение на българския език те са станали, макар и за няколко години, едни от нас, а след това, връщайки се в своите страни, са занесли там частица от България.
Не съм сигурен, че нашите политици са успели да направят толкова за репутацията на страната ни, колкото армията от чуждестранни студенти, които са създали и поддържат и до днес едни малки анклави на българщината далеч от пределите на страната ни.
Това е парекселанс мощен, невероятно въздействащ PR, силен стимул за формиране на доверие, разбиране и емоционално сътрудничество между Университета, града ни, страната ни и държавите, в които днес живеят бивши възпитаници на висшето учебно заведение.
За всичко това заслугата е Ваша, уважаеми колеги от Центъра по езиково обучение на УХТ. Вашият труд е особено ценен, защото приобщава към общочовешки ценности, уеднаквява национални особености и подтиква към взаимно разбиране и доверие. По този начин трудът ви надхвърля тривиалните параметри на едно езиково обучение и създава привърженици на българската кауза, култура и светоглед.
Така аз виждам Вашите усилия през годините и ми се струва, че не бъркам. Затова позволете да стисна ръката на д-р Хорева и в нейно лице да изразя искрени поздравления за високата стойност на Вашия труд, да ви пожелая здраве, лично щастие и професионални успехи в благородната Ви работа, която за мен е мисия.
Енчо Тилев, докторант по морфология на съвременния руски език: Езиковото обучение е много повече от учебен процес
Често си спомням един афоризъм на Атанас Далчев, че човек владее достатъчно добре чужд език едва тогава, когато може да каже на него това, което мисли, а не мисли какво може да каже.
Убеден съм, че е така, защото се потвърждава и на практика. Преподаването на чужд език разкрива напълно нов свят, закодиран в езика и културата, и в този смисъл езиковото обучение е много повече от учебен процес.
Поздравявам специално колегите русисти, които работят в Центъра! На всички ни е добре известно, че през изминалите две десетилетия руският език в България отстъпи място на някои от западните езици, но в последните години отново се наблюдава засилен интерес към руския език и култура. Причините за това са многостранни и най-често екстралингвистични, както е прието да се казва в лингвистиката, но така или иначе игнорирането на руската култура поне според мен е немислимо.
Чрез преподаването на български като чужд нашият език и култура намират своите „посланици” в най-различни краища на света.
Сърдечно Ви поздравявам по случай юбилея на чуждоезиковото обучение в Университета по хранителни технологии!
На всички колеги желая здраве и много успехи в бъдещите начинания!