Авторитетният езиковед бе удостоен с почетен знак на БАН и Института за български език. Четирима преподаватели от Центъра по езиково обучение участваха в международната конферениця „Актуални проблеми на съвременната лингвистика”.
Езиковеди от България и чужбина, сред които и четирима преподаватели от Центъра по езиково обучение, разглеждаха „Актуални проблеми на съвременната лингвистика”. Научният форум се проведе в Института за български език при БАН и eпосветен на 80-годишния юбилей на проф. д.ф.н. д-р хонорис кауза Стефана Димитрова. Тя бе удостоена с Почетен знак „За заслуги към Българската академия на науките” и Почетен знак-плакет за заслуги към Института за български език.
Вашите заслуги за развитието на българското езикознание са големи и признати у нас и в чужбина, посочи председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров.
Директорът на ИБЕ – БАН проф. д-р Светла Коева връчи на проф. Стефана Димитрова почетния знак на Института, подчертавайки значимото й присъствие в лингвистиката.
Чл.-кор. Стоян Буров от Великотърновския университет заяви в поздравителното си слово от името на ректорското ръководство на ВТУ, че някои от изследванията на юбиляря дават основание да се говори за българската лингвистична школа на Стефана Димитрова.
Немският учен проф. Вернер Лефелт, доайен на Славистичния семинар в Гьотинген, изрази на български език признателността си към проф. Димитрова и нейния голям лингвистичен принос.
Имате енциклопедични знания и познавате лицето на науката утре, посочиха в адреса от Факултета по класически и нови филологии при Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Учите ни на дълбок професионализъм. Разкривате нови хоризонти. Вашите идеи изпреварват времето, сподели в приветствие на Международното социолингвистично дружество доц. д-р Ангел Ангелов.
Вашите постижения са получили високо признание у нас и в света. С основание Ви наричат емблема на българската лингвистика, акцентираха в поздравителния адрес от Лесотехническия университет, където проф. Димитрова работи, преди да премине в Института за български език.
Славистите от Санктпетербургския университет бяха поставили акценти в поздравителния си адрес върху оригиналността на научноизследователските трудове на проф. Стефана Димитрова и влиянието им върху изследователите.
Поздравителен адрес изпрати и директорът на Националния дворец на културата Мирослав Боршош.
Мотото на конференцията „Актуални проблеми на съвременната лингвистика” свежо кореспондира с актуалността на Вашите текстове и модерното им звучене. Съвременното езикознание утвърди антропоцентричната парадигма, където без говорещия човек и ролята му да моделира действителността не може да се правят научни изследвания в тази сфера. Написаното от Вас е израз на личностна авторова позиция и не следва наложени композиционни техники, а ги създава, споделиха в посланието си преподавателите от Центъра по езиково обучение при Университета по хранителни технологии.
След церемонията проф. д.ф.н. Стефана Димитрова поведе гостите „По спиралата на лингвистичните идеи”. Още от първите дни в Московския университет заживях с идеята, че ще намеря себе си в езика. Лингвистиката е най-дисциплинирана от всички хуманитарни области, каза в началото на лекцията си проф. Димитрова. Тя подчерта, че в хуманитарната област се извършва и най-силна дифузия на науките.
Движейки мисълта си по спиралата на лингвистичните идеи, проф. Димитрова припомни значимостта на учени като Фердинанд дьо Сосюр, Р. О. Якобсон, Н. Крушевски, като се върна и до градивната активност у Аристотел. На Аристотел дължим много – ако не беше той, нямаше да имаме таксономично мислене и теория за частите на речта, подчерта лекторът юбиляр, като насочи вниманието на аудиторията и към стратегиите за формиране на научно мислене. В Московския университет към нас се отнасяха като към мислещи хора. Умението за теоретично мислене трябва да се създава още от първите часове в университета, лаконично подчерта проф. Димитрова.
Четиримата преподаватели от Центъра по езиково обучение – участници в престижния форум, презентираха свои изследвания. Ръководителят на ЦЕО ст. преп. д-р Цвета Луизова-Хорева председателства и секционно заседение. Докладът на д-р Луизова-Хорева бе на тема „Рамките на превода – поглед към преводните механизми и еквивалентността през когнитивна перспектива”.
Доц. д-р Петя Несторова представи „Сказуемното определение като изреченска позиция”.
За „Defining Verb Phrases of the English-Bulgarian language pair on the basis of the Apertium platform” говори ст. преп. Николай Желязков, който е и докторант в Института за български език.
„Етнолингвистичният профил на говорещия” бе темата, по която интерпретира пр. Тенчо Дерекювлиев.
Публикациите на проф. Димитрова се радват на висока оценка на нашата и международната езиковедска общност. Сред тях е „Квантитативните и структурални методи в изкуствознанието“ (София: Наука и изкуство, 1979), която е наградена от Международната лингвистична директория в Хага за най-добро структурално теоретично изследване през 1980. Книгата е първото българско монографично изследване на структуралните методи в различни области на хуманитарното знание, в това число и в езикознанието. Най-голям международен отзвук има монографията й „Исключения в русском языке“ (Columbus: Slavica Publishers, 1994). В работата е изложена авторска теория за антисистемата в езика, която се осмисля като движеща сила на неговата еволюция. През януари 1995 г. е организирано специално представяне на книгата по време на юбилейната конференция в Московския университет, посветена на акад. В. В. Виноградов, на което й е връчена наградата на МАПРЯЛ (Международната асоциация на преподавателите, се посочва в анонсния материал, публикуван на страницата на Института за български език.