Словесни или словестни … целувки

14-и февруари наближава. Подаръци ръка в ръка, усмивки и целувки – натурално и без заобикалки. Наздравици, прегръдки и екстази от ситуациите.  Всичко това в директната комуникация. Тя е и по-непредвидима, и по-щипеща сензитивите. Чудесно!

Да предположим обаче, че някой отдалече ще изпрати електронна картичка с текст или есемес на субект от другия пол, към когото някак си е пристрастен, но ситуацията е такава, че може да адресира само целувки от слово. В този момент го обзема въпросът – словесни целувки или словестни целувки.

В писмената практика се срещат често двата варианта на прилагателното – словесни и словестни. Среща се и изписване словесност и словестност.

Верният правописен вариант е словесни и словесност. За появата на форми словестни и словестност може да предполагаме два фактора – или действие на аналогията, напр. доблест доблестни, или проява на свръхстарателност, което е по-вероятно. В българския език групата –стн при изговор губи съгласната –т, срв. изговор от типа [весник], [месност]. Много често изпускането на звука –т води до грешки и в правописа и думите се изписват по начина, както са изговорени. В този смисъл при изговор и изписване словестни и словестност е налице обратната тенденция – поради свръхстарателност в звуковата структура на думата се появява нов елемент. Той, разбира се, не променя значението й, но утежнява звуковия състав и води до нарушения от правописен характер.

За филолозите езиковеди е известно, че в морфемния състав на словесни и словесност имаме следната комбинация от словоизграждащи елементи: словесни корен слов, –ес е стара тематична морфема, остатък от съществувалото в старобългарския език съгласково склонение на имената от –ес основи, към които е спадало и слово, –н е вариант на наставката –ен (според езиковедската терминология – аломорф), а –и има статута на окончание, ако използваме школския термин, колкото и неточен да е той. По-верният термин в случая е флексия.

При словесността се дублират първите три морфеми/ коренът – слов, старата тематична морфема –ес и –н – вариант на наставката –ен. Със статут на наставка е –ост, а –та е членна морфема за женски род. В употребеното горе наречие чудесно също има така стара тематична наставка (суфикс) –ес. Тя се открива и в думата чудесия, както и в множествената форма – чудеса, макар доста от езиковедите да твърдят, че тук –еса било окончание, или флексия. Но темата за деленето на морфеми и определянето на тяхната роля е специфична, тясноезиковедска в много от случаите и не е необходимо да натоварваме нашия релаксиращ читател с дискусиите между лингвистите. Въпросът беше и е защо правилният начин на изписване е словесни и словесност. Приведените пояснения дават отговор на този въпрос.