Картини от Христо Бозуков посрещнаха гостите на Университета по хранителни технологии при откриването на новата академична година.
Динамични бяха дните от 18 до 23-и септември за младия, но популярен вече пловдивчанин художник Христо Бозуков. Талантът подреди на два пъти свои картини. Ще започнем отзад напред. На 23 септември, когато Университетът по хранителни технологии откри новата академична година, във фоайето на втория етаж на Ректората картините на Христо Бозуков посрещнаха студентите, преподавателите, и служителите и гостите на УХТ.
За пловдивската академична общност техничарят с четката е познат от няколкото си изложби в родния си град (виж експозициите по-подробно на artbozukov.com), едни от които концентрирани около празниците на виното и осъществени съвместно с колеги. През 2012 Бозуков беше от ярките лица на „Артрозалиада – живописен пир на виното”, показана в Градската художествена галерия.
Последваха появи и на международното събитие „Винария”. В тези изложби Христо заяви за пореден път себе си и верността си към вътрешните импулси, щрихиращи творческия му профил. И заедно с това още две изложби в Пловдив – през миналата есен съвместно с Константин Константинов, друго вече нашумяло име сред младите творци, както и съвместно с колеги от Великотърновския университет през пролетта. Тези изложби попаднаха в обектива на медиите и тук ги загатваме само най-общо и ретроспективно.
Картините имат свой код, индиректно споделя Христо. Този код е и ключът към по-нататъшната им посока. Някои наблюдатели ще видят едно, други ще открият различно от първите. Трети ще поискат картини да ги превърнат в свое притежание. В този контекст насочи мисълта си творецът, след като го попитахме какво е усещането да си подредил собствени арттворби в академична институция, а не в галерия. Художникът е на мнение, че в галерията на изложбата отиват основно пристрастени към изобразителното изкуство лица. А в университета, който и затова е универсален, може публиката да е разнонастроена. Вкусовете са различни, както често споделят познавачи на аудиторията.
Различни цветови нюанси, единна мисъл и овладени движения в изобразяването – така най-бързо може да се характеризира експозицията на Христо Бозуков „2х20 състояния” . Тя бе показана в Пловдив на 18 септември. Кураторът Светлана Попчева изрече похвални думи за Христо и прогнозира динамично развитие на таланта му. А художникът Тодор Овчаров, негов преподавател от Великотърновския университет, днес и приятел и колега на автора, беше категоричен, че талантът е у Христо Бозуков. В последвал след откриването разговор в арткомпания Тодор Овчаров даде акцент на характерните за Христо Бозуков собствени визии, които всъщност са и маркерите, сигнализиращи творческия му профил.
Изложбата „2 х 20 състояния” се роди спонтанно – след като направих първата картина „Сутрешно кафе“, реших да направя 10 картини в Търново и 10 в Пловдив и да видя разликата като картини, състояния и преживявания, събрани наедно. Ситуациите, които ми влияят, са най-различни: по-принцип в последно време ме изненадват много хората и тяхното поведение, заобикалящата ни среда, ежедневието. Как живеят живота различните хора, кое е правилно и кое не, интерпретира Христо. Той е уверен в замислите си, дава им художнически израз и със собствения си артистичен „Аз” влиза в контакт с публиката.
„2 х 20 състояния” е провокирана от съвременните форми в изкуството, плод е на индивидуалното усещане за композиция. Темата обхваща различни състояния и предразполага към лична интерпретация. Техниката е маслена живопис на платно.
Търсени са различните аспекти на мига (като състояние) във всичките му форми. Цветното решение спомага за дедуктивното възприемане. Идеята е авторовите размисли (изразени чрез живописта) да подтикнат зрителя към духовно размишление и съпреживяване. Движението е подчинено на принципа на мултипликацията, където най-важна е динамиката в нейната вариативност. Все пак индивидуалното е запазено в контекста на общото – всяка картина носи собствен характер и отличителни черти. Всяко състояние се определя от съвкупността на всичките обекти и техните характеристики. Цветовете и формите са проекция на душевния микроклимат и могат да бъдат интуитивно разчетени от зрителя. Трансформирането на чувствата в цветове е посредник в диалога зрител – творец.
В този диалог влязохме и ние, екипът на Центъра по езиково обучение!